Да ви разкажа първо кой е Евгений Дайнов и тогава може би по-малко ще е необходимо да обяснявам защо нему и на кои такива като него изпращам моите поздрави.

Ето официалната му биография, копирана от Гугъл. (В скобите са мои “italic” забележки и паралели, които ако искате прескачайте. Те затова са в скоби)

Евгений Дайнов е роден 1958г. в Пловдив.(От Пловдив са Иван Костов и Петър Стоянов. Пък Румен Радев е от Харманлийско, докато Първанов е от Пернишко-Кюстендилския край.) Баща му Александър Дайнов, е бил виден член на БКП, (Вероятно това е изкарало селската фамилия да се премести в Пловдив, а по-късно и е София. За да се се върне при демокрацията отново в Миндя.) В София бащата работи в редакцията на в.Работническо дело и оттам става негов кореспондент в Лондон. (Кои години? Подсказвам.) Средното си образование Евгений Дайнов получава във Форест Хил Скуул в Лондон. Започва обучението си в Оксфорд през 1976 г. (на 18 години) благодарение на получена стипендия от фондация "Людмила Живкова", (Я, кой плаща?! Обърнете внимание на годината в която се случва това – 1976-та. След 5 години Л.Ж. умира.) След 5 години Евгений Дайнов получава бакалавърска степен от колежа „Корпус Кристи“ на Оксфордския университет. През 1984г. получава научната степен "кандидат на историческите науки" след защита на дисертация на тема "Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи 1972-1981г.” (Обърнете внимание на темата: “ФКП” и си спомнете, че в 1989г. френският президент Митеран беше кръстник на отгледаната от комунистическата ДС Нова опозиция – като ги е бил нарекъл Андрей Луканов – СРС “Съюз на Разумните Сили”.). Преподава известно време в Оксфорд, преподава после в СУ София и в 1982г. е зачислен за редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при ЦК на БКП. От проведената аспирантура има докторат по съвременна история на тема „История на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г.“ – 1985. Работил е като преподавател в Института по история на БКП (който беше закрит 1990г.)

Днес живее в с.Миндя (област Велико Търново. Чийто “син” кандидат, откак се помни, е Надежда Михайлова) Голям почитател е на рок-музиката и на алкохола. Разведен е със съпругата си - съветската гражданка Аня Юриевна Майоровна, с която имат голям син, пребиваващ от дълго време в Китай.

Сега да продължа с биографията на Евгений Дайнов в нова демократична България. За която Уикипедията е избирателна и доста лаконична. Защо?

Главен редактор е на списание „The Insider“ от 1993г. (Insider е списание за “себепознание – взаимоотношения – творчество”, каквото и да значи това) и директор на Центъра за социални практики в София (В екипа на Центъра влизат още Васил Гарнизов и Мария Панчева.) От 1999г. е доцент и професор по политически науки (2002) в НБУ - Нов Български Университет. Членувал е в движение “Екогласност” (?! Коя Екогласност? Онази ли, която легитимира сина на ген. Каракачанов, Александър Каракачанов като силно “син” чрез събитията в градинката на Кристал седмица преди 10 ноември 1989. Или другата с председател Иван Сунгарски? Която в края на 1998-ма стана НПО!)

Евгений Дайнов е един от четиримата автори (заедно с Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г. (По-точно на 3 март 2016г. и чиято основна идея е „Няма ляво, няма дясно – днес има единствено гражданите срещу мафията“. Гледам кои граждани: Антоний Тодоров, професор в НБУ, тия дни – след президентските избори, се появи в интервютата на Светла Василева Chara; Огнян Минчев засега го раздава демократ, но не от ДСБ; Александър Кьосев го чакам да се позиционира, все пак една четвърт е от “народът срещу монополите”, пардон – срещу Мафията!)

Следват моите записки по българските въпроси:

Времето е май 1994. Когато хората на Иван Костов тръгнаха открито срещу хората на Филип Димитров, съюзявайки се с мафиотите от всички бои, попилявайки сините надежди на половината българи. (Същото правят днес същите, физически дори, лица.) Тогава Евгений Дайнов пише така (в."Отечествен вестник", 20.05.1994): "Грешката е проста. През 1989-1991 – годините, когато народът говореше пряко от улицата – беше ясно, че социализмът е нещо негодно, а капитализмът – годно. Създаде се масово съгласие около факта, че България трябва да стане капиталистическа, защото това е добре за всички – а естественият носител на това съгласие е СДС, побиращ в себе си всички прокапиталистически тежнения от лявото (социалдемократическото и аграрното) до дясното. Днес положението е различно. Съгласие относно капитализма продължава да има – и то продължава да се радва на грамадно мнозинство сред хората. Но СДС не успява да се идентифицира като негов естествен носител."

Ето моят коментар тогава. Самоцитирам се:

“Ех, Дайнов, комунистическо чедо... Борбата у нас не е между социализма и капитализма, а между престъпността и почтеността. Не виждаш ли, че първи капиталисти у нас днес са лукановци и дойновци, молловци и мичковци, блъсковци и тошевци. Какво ми говориш? – стига напрежение, да се съюзим със социалните комунисти, да преговаряме с мафията, да приемем Максим в сърцата си? Що за абстрактен хуманизъм? Да приемем с усмивка палачите, които казват, че нямат нищо общо с кървавото си минало, а пък техните наследници продължават да живеят в къщите на убитите врагове. Щото с тях градим капитализъм!? Може ли да се създаде пазарна икономика, допускаща пладнешки грабеж като начало и после бой с бухалките по всички, които не дават доброволно спечеленото? Какво от това, че магазините щели да бъдат пълни, когато душите ни ще останат празни?”

  В следващите времена (1995-1996 – Времето на Жан, 1997 януари/февруари – смяната с “Новото Начало”, 1997-2000 – Времето на Костов) Евгений Дайнов мълчи. Казвам това, защото в моите записки него го няма никакъв. Изключено е, ако се е обадил десебарски, да съм го пропуснал. Появява се чак на границата на 2000 и 2001-ва години  с една книга “Политическият дебат и преходът в България”.

Следва отново едно затишие чак до 2008, когато Станишев и Тройната коалиция си отиват. Само че “обаждането му” не е срещу Станишев и с-ие, а за “Трите лица на тиранията: Александър Лукашенко, Ислам Каримов, Владимир Путин”. Ако някой каже, че думата “трите” (лица) е достатъчен намек за трите лица на тиранията у нас, аз съвсем определено не мисля така.

Чак в 2010-та (Борисов и ГЕРБ управляват вече втора година) се появява “Моделът “Станишев”. Путинизацията на България”. Е, и? Станишев вече бе станал евродепутат, докато Путин остана да си сЕди дОма. Обаче в 2013-та (обърнете внимание, това е годината, когато Орешарски смени Борисов) излиза програмната за десебарите книга “Варварите. Управлението на ГЕРБ 2009-2013.”. Четете я вие. Аз ще ви запозная с “фейсбук изблиците” на Дайнов. Който изведнъж стана много деен. (Както и днес. Заради което му изпращам моите поздрави.)

 Края на януари 2013г започнаха “народни протести срещу монопола на електроразпределителните д-ва”. Те обхванаха над 30 града в България. Кавичките са защото тези “протести” не доведоха до намаление на цената на тока, нито до изгонването на монополите от България, а до оставката на правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ (19.02.2013) и смяна с правителство на БСП-ДПС и Атака – Орешарски (29.05.2013 – 6.8.2014).

Само два дни след оставката на Бойко Борисов “синият Дайнов” пише така:

21.02.2013 (24chasa.bg): “Няма нищо по-опасно от събирането на всички власти в една. А още по-опасно е събирането на всички власти в едно човешко тяло. И няма по-грозна и стряскаща публиката гледка от падането на такова тяло. Това видяхме с оставката на Тялото Борисово. Властта, овеществена в едно – макар огромно – тяло счупи тялото. С което отново се убедихме в правотата на тезата, изказвана от всички прозорливи мислители от Марк Аврелий до Лорд Актън – че тежестта на властта е прекалено голяма, за да бъде носена от един човек. Счупва човека и така счупва себе си. Счупвайки себе си, счупва реда в обществото. При властовата конструкция, изградена от Бойко Борисов всичко беше лично – ще рече, действията на властта зависеха лично от него и бяха различни според личностите, към които се отнасяха. Ако си Мишо Бирата – не те проверяват. Ако не си – проверяват те. Ако си Цеко Минев – подаряват ти Пирин; ако не си – и ливада няма да видиш. Независимо от това, какво пише в законите, правилата, процедурите и протоколите. Принципът "всичко е лично" ликвидира институциите.”

(Няма да обсъждам невярното твърдение, че на премиера на една демократична страна от ЕС може да му бъде позволено да управлява в лична изгода. Ясно е, че Дайнов-младши мисли в категориите на Дайнов-старши. Гърбавият само гробът може да го изправи. Но обръщам вашето внимание на гадната демагогия Дайнова, която копира едно към едно тезата на заверата БСП-ДПС, че Мишо Бирата и Цеко Минев, например, са приятели на Бойко Борисов и ГЕРБ, когато всъщност тези са поредните партийни мафиоти и на клана Дайнови вкл. А Дайнов е “лицето” на ДСБ! Обърнете внимание и на това, че ТЕЗИ много обичат да парадират с мисли на велики мислители от древността до запада от миналия век, старателно обаче  избягвайки идеолозите на комунизма в СССР и днешното му копие, свенливо наричано само Русия. Некадърници, превърнали се в обикновени лъжци.) 

Продължавам с прозренията Дайнови от 21.02.2013: “Останал без власт, Бойко Борисов се разкри като онова ограничено човешко същество, което винаги е бил – неуверено, но наперено; боязливо, но фукливо; неграмотно, но пък по махленски симпатично. В комбинация с властта, тези му качества го правиха да изглежда като Крали Марко. Лишени от власт, те се превърнаха само в минуси. Връщане назад няма. Защото, докато има демокрация, такова връщане може да стане само с помощта на една от нейните институции – политическата партия. А докато Борисов унищожаваше институциите на властта, той не успя да направи от ГЕРБ институцията "партия". Затова ГЕРБ не съществува от момента, в който Тялото падна. И няма как да се превърне в основа на оставане на Борисов на върха на властта или дори – на политиката. Онова, което предстои в близките седмици е точно обратното на политиката – гигантска вакханалия от разграбване на последното, което може да бъде разграбено по линия на ГЕРБ. Няма институции и няма власт. Има Министерски съвет, който раздава последните порции без контрол от когото и да е, защото бидейки в оставка вече не е под контрола дори на парламента. На ход са президентът и политическите партии.”

(Кой президент? Радев ли? Кои партии са на ход? Курнелиевите или на черния Мустафа?)

18.05.2013 (следите датите нали, вж. по-горе), този път не в 24chasa.bg, а пред Сашо Диков: “Гръбнакът на ГЕРБ е пречупен. Очаквам ГЕРБ да не управлява никога повече. Очаквам парламентарната им група на ГЕРБ да не е в пълен състав. Някои хора ще започнат да бягат. ГЕРБ ще умре, както е стана с НДСВ.”

И още малко от интервюто при Сашо Диков: На въпрос на Сашо Диков очаква ли Бойко Борисов и Цветан Цветанов да бъдат арестувани Дайнов отговори: „Страшно интересно е поведението на Сотир Цацаров". Според него новото правителство, ако работи разумно, може да се задържи на власт около година. "Но ако замирише на Тройна коалиция, може да изкара и два часа", категоричен беше политологът.

(Тези “миризми”, разпространявани от Сашо Диковците, са познати. Защо не вярвате, когато Борисов каза между двата тура на изборите онзиден, че “Румен Радев е новият Пламен Орешарски”?!)

ГЕРБ и Бойко Борисов, вместо да умрат окончателно, както предричаше ТОГАВА ДСБ-арската Ванга, на 7.11.2014 се върна на власт в резултат на спечелени отново парламентарни избори. За да остане до 14.11.2016, когато – историята на Радев я знаете.

(Абсолютно сигурно е, че ГЕРБ, с или без Бойко Борисов, ще управлява България, ДОКАТО СЪЩЕСТВУВА обединението на европейските държави. Единственото, което могат да направят червените радевци, е да отложат с година-две, бъдещето на България. Няма да им е за сефте, нито пък резултата им ще е изненада. Толкова могат, толкова правят.)

Да довърша с напъните на този комунистически, мутирал в синьо дасебарско, мислител Дайнов-син.

- 3.09.2015, “Капитал Дейли”: “Започна поредният рунд на изхвърлянето на Реформаторския блок от властта. Паралелно с това драгите управляващи разгръщат послание, което най-кратко може да бъде резюмирано така: „Народът да го духа”. По-будната част от народа е представена във властта единствено и само от РБ и то – не от целия. Крайната цел е очевидна: гражданите да разберат, че властта не зависи от тях и не работи за тях. Че се само-държи и се само-задоволява. И че, ако гражданите нещо недоволстват, много бързо може да им покаже, къде зимуват раците. Какво трябваше да бъде направено с тия реформатори? Да бъдат обезвредени – да не им се получат нещата. И също – да бъдат обезвредени така, че да станат смешни в очите на хората. За да бъдат изгонени и никога повече да не се върнат.”

- 5.09.2016, пак Капитал Дейли: “Има и умни диктатори; повечето обаче са глупави. Умните, колкото и да са проклети, не потъват в мита за собственото си величие; някои дори подготвят държавите си за връщане към нормата след като времето на диктата е изтекъл. Примерите са малко, но ги има – Пиночет в Чили, Франко в Испания, дори Ярузелски в Полша. В първите дни на септември разбрахме, че Бойко Борисов, макар да не е още диктатор (няма и да стане – все пак българската демокрация е прекалено жилава), вече си е повярвал на пропагандата. Че е Крали Марко и единствен възможен спасител на българския народ – това ни го обяснява вече едно десетилетие. Този световен образ, надминаващ Рейган и Тачър взети заедно, ни се разкри още в момента на сдобряване между Турция и Русия – двете азиатски империи, чиито лидери остро оспорват европейските ценности като равенство, човешки права, справедливост, равнопоставеност пред закона и свобода. Борисов ни съобщи, че ЕС и НАТО не стават за чеп за зеле; и че само той, единственият, може да ни оправи с Путин и Ердоган едновременно. ...”

(Прекъсвам нататък цитата, за да ви покажа ПАК, за пореден път как “реформатора Дайнов” размножава лъжата, че европейските държави не харесват политиката  на ГЕРБ. И защо бе, байно? Какво помага ТОВА на реформаторите? За сините реформатори говоря, не за мимикрирали комунисти.)   

- 13.11.2016, отново “Капитал”: “Борисов, ако продължава така, на изборите ще се бори за 10%.”

(Нали знаете кой е собственик на “Капитал”? - Иво Прокопиев. Нали ви прави впечатление, че ДНЕС този последният, заедно с Цветан Василев, който като подсъдим!, се обажда от Белград с “поредни разкрития за мафиотските игри на Бойко Борисов”, и че Цацаров му вярва. Проверява тези сигнали, както проверяваше сигналите на Мая Манолова за Костинброд в деня за размисъл 2014-та. И днес, както тогава, “всички съмнения, че това се прави с политическа цел, са злонамерени”, защото “правосъдието няма почивен ден”. Ашколсун, бе агилар, както се казва на турски.

Имам обосновани съмнения, че Сотир Цацаров ще надмине по арогатност и лъжливост Никола Филчев. Впрочем Филчев беше реформаторския избор на Иван Костов за главен прокурор. А. бе, пак да попитам за пореден път, вярно ли е, че Радан Кънев е племенник на Елена Костова. За Мишо Бирата Дайнов-син ни разказва толкова неща, а за Кънев мълчи. Защо?)   

Стига съм се занимавал с този Дайнов, че и други чакат за моите поздрави.

Какво да направя по-напред – да изредя на кои изпращам поздрави или да напиша какви са моите поздрави към ТЕЗИ?

И едното съм правил, правя и ще правя, и другото.

СЪОБЩАВАМ ПАК - на Иво Беров, Огнян Минчев, Явор Дачков, Радослав Радев, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев, Кольо Колев, Мира Янова, Татяна Буруджиева, Мария Пиргова, Александър Симов, Светла Василева, Първан Симеонов, Иво Инджов, Сашо Диков, Наделина Aнева, Илиана Беновска, Клара Маринова, Милена Милотинова, Валя Ахчиева, Валерия Велева, Светослава Рудолф, Ирина Цонева, Петьо Блъсков, Венелина Гочева, Борислав Зюмбюлев, братята  Валери и Чавдар Найденови, Слави Трифонов, Любен Дилов-син, Иво Сиромахов, Мартин Карбовски, Петър Волгин, Кеворк Кеворкян, Калина Андролова, Велислава Дърева, Силвия Великова, Григор Лилов, Стефан Солаков, Юлиан Вучков, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Михаил Белчев, всичките Бойко-Василевци, Вери-Александровки, Цоловки. Николаевки и Хекимяни, ах... спирам.

ЧЕ - “Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне. Едната светлина е вячна - една във хаоса грамадни! Със нея тоя свят се начна, със нея няма да пропадне.”

(Написано е от Иван Вазов още в януари 1883 година. И се е сбъдвало през всичката история на България, включително и за периода 1944-1989. Както и за1990-2007 година. Ще се сбъдне и през 2017-та, когато се навършват 10 години от приемането ни в семейството на европейските народи. Само 10 години, а вижте какви положителни промени настъпиха в нашата България! Изхвърлянето на “сините реформатори” от типа на Евгений Дайнов от политическия живот на нова България е също така много положително явление. Очаквам с надежда и залеза  на нацистите Сидерови и националистите Каракачанови. От Корнелия Нинова и нейния генерал не очаквам нищо позитивно. Но виж мераци за нова социалистическа република, предшествана или следшествана от нов “народен съд” за всички българи, които не са техни – да, очаквам. Нали обърнахте анимание на думата “мераци”?!)

 

П.П. Моите поздрави и за анонимните комунисти, мимикрирали в демократи (за силна България) блогъри в БЛОГ.БГ. В частност тук само за тaка нареклите се Ramone (Johny Ramone) и Saankii (Saanki Maanki).

Изпращам любознателния читател на блога да намери, например, постинга на анонимника Johny за "обединена България” (26.10.2016) и да прочете под него коментара на също така анонимната Saanki Maanki. (Този коментар е под номер 1.) Идеята на рамонския постинг е, че Радев и Цачева са едно и също нещо. Затова той, Рамона щял да гласува за Пламен Пасков. На което Саанкиту пише “Ха-ха-ха. Много яко”. А знаете ли, че в същия този ден Saankii е публикувала постинг, наречен “Сопа за тез, и Народен Съд”. Кои са “тез”? Има снимка-колаж с ликовете на 20-тината най-изявени политически лидери на прехода, вкл. разбира се Б.Б. и Ц.Ц., но липсват само Радан Кънев и Корнелия Нинова. Няма го и руснака Петър Пасков.

Историята има продължение. Смешно продължение. Днес, месец по-късно, на 23.11.2016, на “първа” виси постинг от Saankii, наречен “Геополитика за кушкуш ползване” в който анонимната Санкиту ни представя геополитическите виждания на Пламен Пасков. Уж шеговито.

Допълвам. Или припомням. Или предричам. Съвсем не на шега! Главният прокурор Сотир Цацаров вече размаха сопата и подкара с нея ВСИЧКИ министри от второто правителство на ГЕРБ към новия Народен Съд. Само 10 дни след победата на Радев на президентските избори. А какво ще стане след конгреса на БСП през януари?...

Тирани, всуе се морите! Не се гаси, туй що не гасне!

СЪОБЩАВАМ ПАК - на Иво Беров, Огнян Минчев, Явор Дачков, Радослав Радев, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев, Кольо Колев, Мира Янова, Татяна Буруджиева, Мария Пиргова, Александър Симов, Светла Василева, Първан Симеонов, Иво Инджов, Сашо Диков, Наделина Янева, Илиана Беновска, Клара Маринова, Милена Милотинова, Валя Ахчиева, Валерия Велева, Светослава Рудолф, Ирина Цонева, Петьо Блъсков, Венелина Гочева, Борислав Зюмбюлев, братята Валери и Чавдар Найденови, Слави Трифонов, Любен Дилов-син, Иво Сиромахов, Мартин Карбовски, Петър Волгин, Кеворк Кеворкян, Калина Андролова, Велислава Дърева, Силвия Великова, Григор Лилов, Стефан Солаков, Юлиан Вучков, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Михаил Белчев, всичките Бойко-Василевци, Вери-Александровки, Цоловки. Николаевки и Хекимяни, ах... спирам.

Срам го било и искал да си смени името, но все го връщали от съответните власти. Накрая се съгласили, понеже им писнало от него, и го попитаи как иска да се казва.
Той отвърна веднага:
- Евлоги Лайнов!

"Редакцията на вестника се извинява на своите читатели. че вчера е сбъркано името на Крава Маринова. Да се чете Крала Маринова."